ДЕН
ДЕН
По залез вятърът стихна,
прибра си въздушни крила.
Поредният ден се усмихна
и вдигна при хълма платна.
В прозрачната нежност финала,
потъна във нов кръговрат.
С космическа точност-раздяла,
връхлита изстинал денят.
За утрешен изгрев не пита,
изтича към синя тъма.
С доволност на запад полита,
оставяйки топла земя.
© Милена Христова All rights reserved.
)
