Ден от моя си живот...

И ето слънцето изгрява – Какво прекрасно нещо, На плажа има само двама – Прегърнали се те горещо. А днес за мен е ден пореден, Ден от моя си живот, Ден – а може би последен, Ден на радост, на любов… Любов… но тука май греша, А дали някой и мене обича… Тогава защо съм отново сама – С впит в земята поглед, с наведена глава… Нима за никого не знача нищо, С какво заслужих аз това, Аз всекиго обичам, На всеки подавам ръка… Но знам това е живота - Една борба, един стремеж, Една любов неизживяна, Един безкраен копнеж…