Денят
Денят се роди, пробуди сияйно
сред небеса, на място потайно.
Свежо настръхнал дипли тревите.
Росно лице,
извил към звездите,
облаци милва с вятър – ръце.
Жежко поти се, топи се в зелено,
в листа на черница потънал безследно.
Огнен възвира, намира си път:
през въздуха течен;
връз горящата плът
знойни езици – камшици плющят.
Отива си кървав, умира нетленно
в лъчите на слънце по-бедно, вечерно.
Бавно се плъзга и хлъзга навъсен
всред стъклен дим
на прозореца мръсен –
последен приют на деня обозрим.
© Димитър Ганчев All rights reserved.
и ви благодаря, че ви понася моята "мрачност".
