ДЕПРЕСИВНО
Умирам от пълзящо ежедневие.
На прага пожелавам ти успех;
обуваш се, целуваш ме, в безвремие,
превръща се живота ми нелек.
Децата, правилата, самотата,
преплитат се във дневния колаж.
Секундите валящи от стрелката,
повличат ме в лъжовния вираж.
И някаква ревнивост глуповата,
размътва застоялата вода
във бавното броене на числата,
пресмятани от дни и самота.
© Милена Христова All rights reserved.
