Дете на думите

Poetry

175 0 2

Несъвършен си...Но все пак,си ти.
В стиха си непрекъснато те вая.
ОБличам те в божествени черти,
а ти си земен,грешен и нетраен.
Но ти живееш вече в този свят
на образи,родени в пълнолуние.
Измислен,но и толкова познат,
когато под звездите ме целунеш.
Роден от нежност и покръстен в стих.
Докоснал миг от своето безсмъртие...
В гнездо от думи сянката ти скрих...
В замяна искам обич да ми върнеш.