Детето в мен
Не е ли време да порастна,
да стана зрялата жена.
Очите ми са все в небето,
като хвърчило пуснато на свобода,
което за жалост има
измислени хартиени крила.
А нощем все броя звездите,
унесена ги гледам във захлас,
душата ми със вятъра говори,
и шепна своите мечти на глас.
От малка вярвам на измислици.
Не е ли време да забравя,
че няма истини зад моите илюзии
и на краката здраво да си стъпя.
Разпъната на кръстопътя
на детските копнежи и мечти,
жената в мен крещи и иска
реални истини и красоти.
Детето тихо рони сълзи
и все тъй нежно ми шепти:
"Жена бъди, но ако можеш
и мен детето в себе си пази".
© Джейни Тод All rights reserved.
