ДЕТЕТО В МЕН
ДЕТЕТО В МЕН
Ти разбра ли кога остаря,
мойта безусловна надежда?
Половинка живот отлетя,
а детето в мен, все не проглежда.
Нереална е тази душа -
поетично хвърчило над дните,
но реална е всяка сълза
във куплетите, сбрала мечтите.
Дефилира по цветна дъга,
във щастливи нюанси се скрива
от ехидния смях на света,
маскарадна човечност-фалшива.
То сънува гальовният стих
заиграл се със чиста наивност.
Не допуска проблемният миг
да удари със точна прецизност.
© Милена Христова All rights reserved.
