ДНЕС ДУШАТА МИ...ВИЕ КАТО СИРЕНА
Чуваш ли въздишките ми,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
тласъците на сърцето,
пулса на кръвта
и воя на душата ми, Господи?
Като сирена…
Тук съм.
На колене… Пред Мадонaта
с младенеца.
В храма. Пред тебе.
Болят ме сълзите
и плачат, Господи...
Смирено застинала
в нозете ви - А
слугата ти, Господи,
Отчето...
Мирише на тамян... И вино.
Люлеят се расо, крака и ръце
над мен,
коленичила, за покой на душата ми.
Вия, Господи,
че в очите му дрънкат
сребърници.
Ония на Юда -
които Пилат даже му
върна засрамен.
И ме благослявят тези очи.
Мен - маловерницата, и ми
дават поредната прошка...
Празна съм, Господи!
Празна.
Днес в неделя. В дванайстата неделя
след Педесетница.
Затова...
Наклони небето! Да дойда!
Там където е чисто и светло,
където красотата блести...
Ще докосна телесните ти рани.
С устни ще умия изсъхналата кръв
по тебе.
В твоя храм искам, Господи!
За да забравя... Очите на Оня,
който - още от рано днес,
мирише
на тамян... И на вино.
© Веска Алексиева All rights reserved.
