До небето и обратно
До небето <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
и обратно,
бяла стълбичка
реди се –
поетажно,
поетапно,
съградена
там виси си.
Лете –
дъждове я брулят.
Зиме –
вятър я сковава,
ала стълбичката малка,
бяла
все така остава.
Работата и е ясна –
път проправя до небето.
Може да е малко тясна,
но е нужна за “човеко”.
Стълбичката се извива –
нужна е!
Не ще и дума...
но по нея за да стигнеш,
трябва ти глава
от гума.
Да се гънеш –
туй е опит,
туй е мъдрост,
туй е сила;
даже и човек способен,
случва се
да “рикошира”.
За това е нужна мекост –
да полепваш по стената,
да извиваш се полека
и да следваш стъпалата!© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
