Догаря първата цигара...
Догаря първата цигара,
а с нея и спомена за теб.
От сърцето ми откъсва се частица-
стон трогателен, свиреп.
Животът си е мои- аз ще го живея,
място в него не търси.
Само гаснещ спомен ти остана
изчезващ в сивкавия пепелник.
Цигарата скъсява се по малко,
смалява разстоянието между нас
и след като димът изчезне
ще бъдеш ти един забравен фарс.
Достатъчно в сърцето си те пазих
с надеждата,че всичко ще възркъсне,
но може ли една изгаснала цигара
да се възроди от пепелника мръсен?
За мене ти си само пепел
останала след загасената цигара.
Не искам повече безсъни нощи
от теб съм прекалено уморена.
Пак ще бъда същото момиче
забравило за тази авантюра стара,
завинаги от паметта си те изтривам
с блязъка на втората цигара.
© Ивелина Станева All rights reserved.
