Jun 5, 2006, 9:21 PM

Дон Хуан пътува

  Poetry
116 0 18

На път за странство, на Хуан,
внезапно счупи се колата.
Затюхка се. Какво да стори?
Росита чака го горката.

В тоз час край него бавно  мина
огромна черна лимузина,
а вътре приказна жена,
помаха на Хуан с ръка.

Мустакът той засука и се стегна,
със вид доволен и игрив.
- Къде си тръгнал, хубавецо?
Защо си тъй щастлив?

Отивам аз в страна далечна,
при мойта мила дъщеря.
Красиво е момиче, зная -
родено е от любовта.

Замисли се за миг жената
и кимна му с глава.
Покани дон Хуан да влезе
във нейната кола.

Какво ще кажеш, хубавецо,
ти цветето да опрашиш?
Не искаш ли във мойто ложе,
рода да продължиш?

Не чака дон Хуан повторно
жената да му каже,
а впусна се юнашки, смело
и тука да намаже.

Каква борба в колата стана,
добре, че беше яка.
За работата си получи,
дон Хуан - шестака!

На път потегли той доволен
към своето дете.
Дали Росита още чака,
друг път ще разберем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вратичката,която си оставил накрая ме заинтригува най-много.Поздрав!
  • Хе хе хе, пак смях се от сърце!!!
    Поздравче, Христо!
  • Благодаря ви, девойчета!!!
    Радвам се, когато има весело настроение!!!
  • Ех, Дон Хуане , Дон хуане!
    Кого ли ти не си опрашвал?
    Подмамил си жени хиляда
    и още мислиш за наслада.
    Гърмиш с „пищова” си през мерник
    Кога в жена - кога в девица,
    понякога улучваш две – три -
    понякога дори шестица!!!

    Какъв аслан, какъв жребец -
    тоз Дон Хуан любовен спец!
  • Пустият му Дон Хуан!
    Ведро е!