Дори не те познавам
Криеш тайни във отровен плен,
живота ти преминал е къде ли не,
сега си близо, тук до мен,
и зная, че делим едни звезди, едно небе.
Не те познавам, а като че ли
гледаш ме и искаш да не е така,
страх те е, дали?
Не си виждал мойто щастие, тъга!
Аз дори не съм ти интересна,
събирам парчета от своята душа,
наистина не ми е лесно,
но никой не вижда и това.
Сърцето ми умира бавно.
От болка искам да крещя,
да плача истински и жадна
в сълзите си да се стопя.
В нежна струна аз ще се превърна,
и ще пея за теб от твоя бъдеща любов,
с красиви звуци лицето ще обгърна,
съжалявам, че не аз, а тя е там за цял живот.
© Ева Иванова All rights reserved.
)6