Sep 1, 2005, 8:22 PM

Достигаш ме(Cefules&ЈоаnnaVas)

  Poetry
145 0 8

Косите падат плавно по раменете ти,
подобно клонки яворови
в тиха нощ.
Разбуденият полъх носи листите,
а те се реят във пространството,
когато си пристъпил в сянката
на моето мълчание -
въздишка скрита, под камъка затиснал
всяко нямане ...
Дъхът ми е изпълнен със магия,
понеже сме
с безлунни сетива.
Звездите ронят бялата си същност,
а чарът на нощта
е вътре в нас - дочакалите утрото ...
Не мога и не искам да прикрия
във ъгъла на мислите си тътена
от стъпките
с които те достигам,
като присъствие, изпълващо със зримост ...

Достигаш ме, дори и неприсъствена,
достигаш ме със хилядите сенки
на клонки и стебла,
и нощни птици ,
и облаци със форми на коне,
и хора, онемели в свойте форми,
достигаш ме с усмивките
на хаоса от ненамигащи на никого
светулки,
свещици разтопени,
миг преди вековно да загас,нат
пленени в себе си
от вечното,
достигаш ме с дихание
на блато и тръстики
и на далечни ромолящи водопади,
и с шепота на влажните листа
над раменете ми,
премръзнали в нощта,
достигаш ме със топлите си устни...

Нощта изящна е,
изящна е,
когато теб те има ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments