Думи
108
0
12
Тъжно “Сбогом” пред мен е чашата с кафе,
В него убивам споменът за теб.
Кристално огледало и счупено стъкло.
Това остана от моята душа.
Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.
Новият ни ден е пуст лист.
Какво да пиша там?
Последен лъч и последен жест – това е самота.
Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.
© Димана All rights reserved.
Етчи, харесва ми корекцията ти, но прекалено "самотно" може да стане. Ще помисля по въпроса като се върна от моренцето. Там може пък да ми хрумне нещо по-добро. Права си, че съм в такъв период. Лошото е , че няма изгледи да изляза от него. Вестин, прав си. Животът ни наистина е книга с много страници и от всяка една трябва да научим по нещо. 
