Душата ми ...
Душата ми с прекършен глас ридае.
Потъва в мрак тъмничен - като кърт.
А като грозна птица в мен витае,
усещане за неизбежна смърт.
И страх безмерен яростно се впива,
в душата ми от ужас онемяла,
като змия отровата си влива
в последната надежда оцеляла.
И днес - картина оголяла е душата:
вилнеят БУРИ - от мечти разбити,
а бляновете скрити са в МЪГЛАТА,
а чуствата са в черен креп повити.
И УРАГАНИ са разкъсали сърцето.
СВЕТКАВИЦИ - света ми разрушили.
Потънала в КАЛТА на битието,
душата ми загубила е сили...
И затова с помръкнали очи се влачи,
с една тъга, дълбоко спотаена,
за всичките житейски неудачи
на моята потънала в АД вселена.
© Магдалена Василева All rights reserved.
