ДУШАТА МИ Е КУЧЕ

ДУШАТА МИ Е КУЧЕ <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Душата ми е куче
заръфало подметка.
Съдбата ми не суче.
Продава се на сметка.

Ръката всеотдайно
желае милостиня.
Краката ми нетрайно
проправят си пъртина.

Делата милосърдни.
Безочие спестили.
Сънища безсънни
безумия са скрили.

Очите лъчезарни
пронизват добротата.
Движенията бавни
отричат свободата.

Челото ми измамно,
набръчкано се чуди,
как щастието гладно
страданието буди.

©Марин Лазаров