Feb 19, 2005, 8:29 AM

Душата в радост

  Poetry
152 0 14

В гнездо от думи звънкo радости съм свила
и чуруликам в пазвата на птичия ти свят.
От шепа полъх в клонки - обич, нежност пила
светлик съм нощен, с тюркоазно - меден цвят.

Разкъсвам времето и с поглед се опитвам
да инкрустирам в гънките на сетивата стих.
Очи отварям и през рамото в теб надничам.
От устни живи в дъх на същност, утрин пих.

От сън събуден, вятър с думи зрънце сее,
покълва словото и се прелива цвят във цвят.
Сърцето мое все за теб с Любов ще пее
а всички фибри, до магичност ще трептят...

Душата в радост е ... не спира да копнее... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разкъсвам времето и с поглед се опитвам
    да инкрустирам в гънките на сетивата стих.

    Това съм го пропуснала някъде..! Великолоепн стих! Поздравления!
  • Ох! Колкото повече го чета, толкова повече ми харесва
    Светлик си ти, с тюркоазно - меден цвят
  • Поздравление за копнежите и радостите Йоанна!
  • Благодаря ти Пепа, благодаря,
    така е - когато я търсим я намираме
  • Благодаря
    С поздрав