Две души
Две души
в късна,
морна доба,
възвишени
от чувствата лирични,
загърбили
житейската прокоба
в култа
към инстинктите първични,
за сетен път
пленени от страстта,
отдадени на
плътските желания,
дълбоко скрити
от реалността,
далеч от болка,
низост
и страдания.
Очите й
зелени до полуда,
не са елмазът
стържещ по стъкло.
От тях
отчайващо
струи възбуда,
потъваща в
широкото легло.
Ласките му
пък са като галещ,
нежен бриз
край Мраморно море
и всеки трепет
в нея нещо пали...
Изгарящ миг
в любимото сърце.
Две души
в късна, морна доба,
заситили
копнежа на страстта,
по пътя
на житейската
прокоба,
бавно
се прибират
към дома.
© Найден Найденов All rights reserved.
