Aug 29, 2006, 2:32 PM

Дъжд от обич

  Poetry
216 0 54
Ти си свежия полъх
идващ в летния зной.
Ти си жаркото слънце
след дъждовен порой.
Мойта свята реликва,
моя стих недописан...
С най-гореща молитва,
и с най-чистата мисъл
призовах те да дойдеш...
и след този молебен
заваля дъжд от обич
и усетих как в мене
нещо ново роди се,
топлина се разплисна...
Днес, след толкова време,
своя стих аз дописвам
и едва ли е нужно
да се питам дали
този огън на влюбен
и във тебе гори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво ,Валче. Целия стих е силен -начало,среда ..край.
    Честно казано,рядко попадам на нещо чието звучене,мисъл и рима да са толкова хубаво вплетени в стих.
  • На мене ми хареса много целия стих.Финала също...но въпрос на мнение.От мене поздрави
  • Чудесен стих!Сърдечни поздрави!
  • Хубаво е!
  • Валя, стихът ти е нежност, любов и красота! Копнежите ти са изваяни от перото ти! Поздравления!