Дългоочаквано писмо
Пети ден "депресия" е малко
да се каже е това,
що на Лъки във душата
тихом-мълком пропълзя.
Погледът й стана празен
усмивката й отлетя,
света видя й се омразен
и се затвори в тишина.
Точно в този миг нещастен
през прозореца влетя,
гълъб бял и тъй очакван,
носейки с писмото радостта.
"Жив и здрав съм, мила Лъки,
тук ми е така добре.
Разни дами с монокини,
черпя аз със сладолед.
То... морето до колене,
припкат пенести вълни,
ала морските сирени
да закачам -не върви!
С Нептуна- Цар се побратихме
черпих го с токайското на Мо
прагматизма разяснихме,
абе...всичко тук е "мота-мо"
Ала срам ме е да си призная,
Че не се сетИх за теб,
но пък ето,че накрая
пращам ти добрата вест."
Туй й пиеше в писмото-
без целувка,без привет.
Лъки скочи от креслото
и си рече:-"Занапред
няма да тъгувам вече,
слагам си душата в ред!
Още утре ще направя
парти със пиячка , с много лед.
Ще се среша,ще се спретна,
даже ще се натъкмя,
ще направя равносметка,
някой друг път на гнева.
© Росица All rights reserved.
Страхотно е 
