Дългът
Вървят по магистралата си мравките...
Със бодра стъпка бързо маршируват.
Шпалир им правят чинно незабравките
и с корени нозете им целуват...
Чадър от сянка правят им тревичките,
да спрат за миг под тях да си починат...
Дългът по-силен е от тях самичките...
Ще легнат, щом телцата им изстинат...
И ден след ден, година след година
преселват се във други измерения...
Какво от туй...По-важно е че диша
светът, роден във нови поколения...
© Гергана Иванова All rights reserved.
Поздрави!
