Един, случаен, непознат
Седиш на масата отсреща
с наведен поглед и така унил.
Един случайно непознат,
за миг сърцето ми пленил.
Вперил поглед във прозорца отсреща
мислите ти бяха някъде далече.
Отпивайки от чашата с кафето
преглъщаш някак много тежко....
Виждам мъката голяма...
пленила твоята душа.
Отворила кървяща рана,
ридаеща за нечие сърце.
Обгърна ме с поглед нежен,
Поглеждаш ме...
Усетих в душата ти копнежа...
-Ела, седни до мене ти!
Надигнах се...душата ми се свива
край масата си бавно спрях.
До тебе седнах мълчеливо.
А погледите ни се сляха.
В ден за нас определен,
любов изгаряща невярата
разпали огъня студен
лекуваше старите рани!
с наведен поглед и така унил.
Един случайно непознат,
за миг сърцето ми пленил.
Вперил поглед във прозорца отсреща
мислите ти бяха някъде далече.
Отпивайки от чашата с кафето
преглъщаш някак много тежко....
Виждам мъката голяма...
пленила твоята душа.
Отворила кървяща рана,
ридаеща за нечие сърце.
Обгърна ме с поглед нежен,
Поглеждаш ме...
Усетих в душата ти копнежа...
-Ела, седни до мене ти!
Надигнах се...душата ми се свива
край масата си бавно спрях.
До тебе седнах мълчеливо.
А погледите ни се сляха.
В ден за нас определен,
любов изгаряща невярата
разпали огъня студен
лекуваше старите рани!
© Моника Николаева All rights reserved.
