Единствено насън
Странно, ала сме съвсем сами.
Вървиш към мен, но сякаш си безплътен,
а как със поглед само ме изпепели,
така - като светкавица без тътен!
От твоето докосване изтръпвам
и губя се в пространството и времето,
а настоящето след мен пристъпва
и обратно ми надява стремето.
Мислите блуждаещи отново връща
в плътта ми земна, в светлина превърната.
С ръце от пламък ме прегръщаш,
но се стопявам в тях - мечта несбъдната!
Оставам пак сама в безвремие,
а твоят образ е така далечен...
и осъзнавам, че си бил видение
в съня ми, от събуждане обречен.
© Патрисия All rights reserved.
И наистина много,много е добро 
