Jul 28, 2006, 12:44 PM

ЕДНА ЖЕНА

  Poetry
159 0 26
ЕДНА ЖЕНА на А Жена , догаряща в любов- виновна и неоправдана, лишена от финален послеслов е книгата гравирана с измама. Най- тънък път от вафлена кора със мнима сладост беше я подлъгал, довеждайки до няма пустота, душата й ,неистово наръгал. Огнището, полепва пепелта от тайните, разлюбени постели, попива във разсъдък мисълта и радости отдавна прецъфтели. Лицето й, без живият живот, и устните болеят от разлъка, една жена с душата си в развод, затънала на брегове от мъка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments