Една Масти(с)ка
Залезът се маха
и гасне под наклон.
Звездите се изляха
в стъклен небосклон.
Тъй времето спря
успях да открия
и някой наля
нова ракия.
Душата ми жадна
беше се свила,
но се накисна
в бутилка текила.
Вятърът свири
през сухи тръстики,
завет ми правят
бутилки с мастика.
На кой съм аз син?
се чудя със смут:
отгледан от джин,
кърмен с вермут.
Нямам котка,
нямам близки;
милвам водка,
жуля уиски.
Жени изрядни
поръчват жадно
Една мастиска -
една поиска.
Потеглям като рак
на дъно океанско;
в залив от коняк
с медузи от шампанско.
В краката затруднен съм
за радост на децата
и пробвам да преплувам
до долу стъпалата.
Окъпана в лъчи,
земята пак ликува,
шишето ми мълчи,
келнерът пък псува.
© станислав илев
© Илев All rights reserved.
