Една случайна среща
Случайно те видях,
погледът ти плaх аз съзрях.
Едни очи ме погледнаха тъй очудено и странно,
но не като останалите, не тъй нахално.
Сини като небето,
бурни като морето,
и красиви като книга,
която постоянно умът ми задига.
Стоеше там близо, но и толкова далече,
гледаше ме но думи не изрече.
Исках кой си ти аз да открия,
и уви, не можах желанието си да прикрия.
Доближих се до тебе там,
но изведнъж обзе ме свян.
Не можах нищо аз да ти кажа,
слязох и все едно бях изгубена песъчинка на плажа.
Но не ще забравя, помни,
тези твои толкова красиви, искрени очи!
погледът ти плaх аз съзрях.
Едни очи ме погледнаха тъй очудено и странно,
но не като останалите, не тъй нахално.
Сини като небето,
бурни като морето,
и красиви като книга,
която постоянно умът ми задига.
Стоеше там близо, но и толкова далече,
гледаше ме но думи не изрече.
Исках кой си ти аз да открия,
и уви, не можах желанието си да прикрия.
Доближих се до тебе там,
но изведнъж обзе ме свян.
Не можах нищо аз да ти кажа,
слязох и все едно бях изгубена песъчинка на плажа.
Но не ще забравя, помни,
тези твои толкова красиви, искрени очи!
© Ади Василиева All rights reserved.
Много се радвам,че поне това стихотворение се харесва.
