Една вечер под Ябълката с Дявола

Една вечер под Ябълката с Дявола Вятър зловещо бучи, нозете ми хлад ги обвива, в пустощта гарван хвърчи, Мрак земята завива. Клони пращят, Бродят сенки в тъмнината. Звезди блестят, Плахо в небесата издига се луната. Под ябълката кротко Дявол седи. Усмихнат. Впил очи в мен. С поглед всяка стъпка моя следи, Чарът мy неустоим хваща ме в плен. Миг по-късно Дяволът връз мене скача, С голи ръце ме задушава, От тялото ми душата изскача Тишина писъците заглушава. Изведнъж отварям очи, Убиецът стои под ябълката застинал. Сякаш всяко мое чувство заличи. Всичко стана мигновено, а час e отминал. Вървя без цел, без посока. Единствено себе си на света обичам. Оглеждам се като Нарцис в потока, Пред образа във вечна любов се вричам. Прие ме света такава, каквато съм. Учи ме да любя всичко истинско и живо, Срещата с Дявола превърна се в сън. Вече не е безчувствен образът в поточето пенливо. Как се казвам продавач на ябълки ме пита, Ева, с усмивка отвръщам аз. Подсмихва се и той,над нас гарван прелита. Мрак земята повива,неусетно отминал е час.