Jun 8, 2006, 11:43 AM

Една врата

  Poetry
111 0 10

В онази бързина,
забравих една отворена врата.
Ами сега?!
Как да затворя тази врата?
Всеки опит да се върна,
той ми напомня, че ще те зърна.
Тази врата, на какво ме обрича тя.
Зад нея дали сте ти и тя?
Дали да се върна?
Но как да се върна?
В пепел ще се превърна.
Защото зад тази врата,
зад нея има само болка и тъгa.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ади Василиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,ала нали знаеш,човек не бива да се връща назад.Но наистина незнанието,чакането...всичко това,което е част от нещо незавършено,измъчва силно.И все пак,това,което не ни убива,ни прави по-силни.
  • Благодаря много!

  • Съдържателно този текст е страхотен...
    Поздрав!
  • Да,небива да се връщаме назад,но само,когато прегърнем миналото можем спокойно да продължим напред.
  • Незнанието те кара да се страхуваш.Бъди силна-отвори я!
    Поздрав!