Mar 18, 2006, 1:37 PM

Една заблуда

  Poetry
114 0 2
Поглеждам образа любим,
усмихваш се,за миг поглеждаш в мен,
отново виждам същите очи,
очите,изгарящи ме в онзи ден...
Но днес не виждам в тях искри,
няма я усмивката,която казва,
че в нас бушуват бури,
но привидно сме спокойни,
защото тайна си остана всичко!
Няма ги и устните любими,
с целувка да разпалят те страстта,
копнежа по онези дни,
желанието да съм в твоите прегръдки!
Стоиш на крачка разтояние,
а всъщност май си най-далечен,
уж всеки ден си тук,до мен,
а помежду ни океан стои.
Океан,но не от вода,
а от злоба,завист,лицемерие.
Защо допусна така да се получи,
защо послуша хората лъжливи,
позволи им между нас да се изпречат,
да потъпчат чувствата красиви.
А аз сърцето си ти подарих,
вярвах,че си силен,по-силен от мен
и при теб,до твоето и моето ще оцелее.
Но заблуда се оказа,май?
Уж по-силния си ти,
а вечно аз към теб вървя,
срещу виелиците от лъжи,
през море от завист и обиди,
към теб вървя с едничка надежда,
че зад добилото бездушен лик лице,
се крие още горещото сърце,
сърцето,при което моето остана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеф All rights reserved.

Comments

Comments

  • не е лошо, но лисва мелодичност...идеята е добра и истинска
  • не е лошо, но лисва мелодичност...идеята е добра и истинска