Едно обезумяло войнство
Като обезумяло войнство –<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
с жестокост газим
добротата –
натикваме я
във река от кал.
Със бутафорни мечове
сечем достойнство –
цинизъм в погледите
хлипа жал.
Главите си изправени
държим –
в протезата на мислите
сковани.
Преглъщаме със мъка
съвест –
и с гордост ненаказана
рушим.
Молитви нижеме
със корист –
спасението искаме
с нахалство.
Едно обезумяло войнство
пъпли –
погребва добродетели
със тътен...
*
© Александър All rights reserved.
