Едно разбито сърце

Ритай ме,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

отново и отново.

Не ме боли!

Да викам вече нямам сили,

отново ми го причини.

Ръце протягаш пак към него,

то още отпреди кърви,

сърцето ми брутално наранено

на късчета ти натроши.

Стискаш го със мръсни пръсти,

с очи пропити от омраза го изпепели.

Мъртво е, не виждаш ли?

Мъртва е и любовта.

Пак истината разпиля.

Искаш да крещя, нали?!

Вече не боли.

Безразличието ти

писъците мои заглуши.