Ела във Варна!

Ела във Варна! Не завиждай, че морето ми се усмихва! Ела, ще се усмихне и на теб! Ела във Варна! Морето жадува твоите стъпки, морето копнее да го дариш със поглед замечтан, отронен от уморените очи. Ела във Варна! Най-нежно е морето вечер, когато притихва и гали пясъка със сини вълни… Ела при мен във Варна! Знам, не искаш да си сам! Ела, ще си поделим морето! Ти не искаш нищо повече от мен – ще си тръгнеш с влака в десет вечерта… Ще се опиташ да заспиш, ще се опиташ да не си спомняш… Защото тук във Варна хиляди неща те дърпат назад – моя глас, моя смях и усмивката на синьото море…