Елегия в черно
115
0
2
В ада аз попадам
на мислите си черни,
надеждата внезапно отлетяла
от думи и дела безверни.
За щастието място няма,
а болката, страхът са го заели
и миг след миг те завладяват
на душата светлите предели.
Отровна тишина,
спокойствие мъртвешко
царуват в празната душа -
безжизнена, сама.
И глухи стонове на песен ногребална
разтърсват пак помръкналата светлина,
смъртта в покоя завладява
тъгата с вечна тишина.
на мислите си черни,
надеждата внезапно отлетяла
от думи и дела безверни.
За щастието място няма,
а болката, страхът са го заели
и миг след миг те завладяват
на душата светлите предели.
Отровна тишина,
спокойствие мъртвешко
царуват в празната душа -
безжизнена, сама.
И глухи стонове на песен ногребална
разтърсват пак помръкналата светлина,
смъртта в покоя завладява
тъгата с вечна тишина.
© Десислава Симеонова All rights reserved.
