Еротисимо
В клони бавно се превръщаш,
а есента ти е сестра,
съблича роклята ти пъстра,
очите ти превързва във мъгла.
Притискаш се във ветровете,
притискат те, почти трошат
и чак до корена усети
устите по избухващата гръд.
И цялата земя вибрира,
настръхва мъх, горяща в скреж,
и в кръг от ласки ти примираш,
и топла се разтваряш като свещ.
И памет в извор топлокръвен,
във лава, плазма и луни,
разтваря се, за да прегърне,
погълне във уханни дълбини.
Където пламък безпространствен
пълзи по влажни перила,
преди избухването страстно:
началото на всички начала.
© Стефан Кръстев All rights reserved.
