Eсен
Красиво е. Навън вали.
И буди се земята зажадняла.
Пороен дъжд. Светкавици. Гърми.
Наближава бурна есен, помъдряла.
Оголват клони всичките дървета.
Oтлитат птиците във топлите страни.
И тъжно е, а лятото е тъй далеко.
"Почакай, лято, моля те, поспри!"
Дали е вярно, че и любовта си тръгва,
когато дъжд почука на входната врата?
Ако е така, не искам да се влюбвам,
защото тежко е, когато дойде есента.
И буди се земята зажадняла.
Пороен дъжд. Светкавици. Гърми.
Наближава бурна есен, помъдряла.
Оголват клони всичките дървета.
Oтлитат птиците във топлите страни.
И тъжно е, а лятото е тъй далеко.
"Почакай, лято, моля те, поспри!"
Дали е вярно, че и любовта си тръгва,
когато дъжд почука на входната врата?
Ако е така, не искам да се влюбвам,
защото тежко е, когато дойде есента.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Поздрав!
