Есенен катарзис
Дърветата се разсъбличат бавно
върху отворената шепа на Земята.
Небрежно вятърът ухажва
листа с ожулена позлата.
Събличам мнимите приятелства,
роднинства и измислени любови.
Отърсвам пяна от ласкателства,
на женска завист сладките отрови.
Изправям голото си тяло
срещу атаката на зимни сънища.
Снегът ще ме завие в бяло.
Като жених ще ме прегръща.
Но ако някой дъхне с топли устни
върху могилата ми вледенена-
напук на всичко ще възкръсна.
Измръзнала,но несломена!
върху отворената шепа на Земята.
Небрежно вятърът ухажва
листа с ожулена позлата.
Събличам мнимите приятелства,
роднинства и измислени любови.
Отърсвам пяна от ласкателства,
на женска завист сладките отрови.
Изправям голото си тяло
срещу атаката на зимни сънища.
Снегът ще ме завие в бяло.
Като жених ще ме прегръща.
Но ако някой дъхне с топли устни
върху могилата ми вледенена-
напук на всичко ще възкръсна.
Измръзнала,но несломена!
© Здравка Маринова All rights reserved.
