Free_vava (Боби) Free_vava (Боби)
14
Sep 3, 2006, 1:59 PM

Есента е като старост

  Poetry
104 0 12
Есента е като старост страшна -
все връща те към миналите дни
и отваряш ти раклата прашна
с пропукани вече стени.

Събрал си в нея живота си цял -
книги, снимки и стихове разни,
предмети, любов и дреха-парцал -
всичките от смисъл празни...

Съзираш в тях ти свойте младини,
и пролетта-миг вече отлетял,
съзираш в раклата минали дни,
съзираш там живота цял...

Есента е като старост тежка,
все връща те към спомена ти мил
и във паднал лист-съдба човешка -
съдбата своя си открил...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боби All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • мария_ред (Мария)
    мария_ред (Мария)
    Много хубав стих Боби!Поздрави!
  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Много ми хареса.Интересното е, че колкото повече хората остаряват, толкова по- не им се умира...
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Да така е,и добре че ние не сме едногодишни цветя.
    За малко си почиваме,замираме очаквайки пролетта.

    Поздрав и усмивка.
  • petinka67 (Романтична душа)
    petinka67 (Романтична душа)
    Силен стих,но моля те-пооправи го още малко!
    Поздрави!
  • Djein_Ear (Джейни Тод)
    Djein_Ear (Джейни Тод)
    Старостта носи своята радост!
    Все още не съм навлязла в нея, но по друг начин я усещам.
    За твоите години начинът по който я описваш ми харесва!
    Затова те поздравявам!
    Това, което не познаваме, гадаем за него по следите на познати и близки!