Jul 29, 2006, 5:42 PM

Ето ме!

  Poetry
166 0 20
Ето ме!... Дишам с дъх , който пее
и обичам със сила , която възражда... 
И задъхва от радост сърцето ми,
и  в него цяла вселена се ражда!
Ето ме!... Смея се с вятъра , тичайки
и говоря на таен език със реката.
Правя приятел от всяка тревичка
и посока ми дават пътеки в гората.
Ето ме!.. Аз съм искрица от Бога
светя бисерно, щом се докосна
до друго сърце - давам му огън.
Отговор имам на стотици въпроси
и от хиляди нямам понятие,
честичко тежко сгреша -  от сърцето си
и тогава  сама на гърба си разпятие
нося...Да не би да са празни ръцете ми...
Рамене приведа ли под кръста си
и  сърцето съвсем се опразни...
... Отивам морето, с влажните устни...
... Да лекува със сол мойте рани.
...После стъпвам в жарава с икона,
с въглени жарки лекувам тъгата  си...
И някъде там - между водата и огъня
преоткривам отново душата си...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments

Comments