Jul 11, 2006, 12:31 AM

Еврика

  Poetry
114 0 4

Пътят е далечен.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Пътят е дълъг –

за някои дори

е безкраен.

За мене,

е пълен с загадки

и с хиляди,

хиляди тайни –

безбрежното чувство умира,

загубено нейде,

незнайно,

а слънце огрява всемира...

с потоци от пламъци нежни,

обвива със свойта стихия,

безбройни,

безбройни надежди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • По пътя ще срещнеш и ранното слънце,
    луната лъчи ще разлива
    и всяка надежда е в малкото зрънце -
    посято във новата нива.

    Поздравления!
    Омаен, носталгичен и..всъщност оптимистичен стих! (според мен) Винаги има утре по дългия път!
  • Бе в нива не знам,
    ама вече бостана,
    засях го с подправки -
    не с тучни треви...
    за туй, че сама
    под стихът ми застана -
    от мене сърдечен привет,
    приеми!
  • По пътя ще срещнеш и ранното слънце,
    луната лъчи ще разлива
    и всяка надежда е в малкото зрънце -
    посято във новата нива.

    Поздравления!
    Омаен, носталгичен и..всъщност оптимистичен стих! (според мен) Винаги има утре по дългия път!
  • Бе в нива не знам,
    ама вече бостана,
    засях го с подправки -
    не с тучни треви...
    за туй, че сама
    под стихът ми застана -
    от мене сърдечен привет,
    приеми!