ЕВТИНО ЩАСТИЕ
Едно дете на пътя ми стоеше
премръзнало с наведена глава.
Погледнах го, видях душата му крещеше,
защото то не искаше я таз съдба.
Едно дете принудено да проси
за късче хляб на този свят.
Запитах се, та то е толкоз малко,
а живота му превърнал се е в ад.
Къде са майка му, баща му?
Hавярно в бедност всичките живеят.
О, Господи дали понякога
и тези хора могат да се смеят?
Едно дете одрипано стоеше
с пречупени мечти смирено и без глас,
то само кимаше когато
някой му подхвърляше петак.
Събрало жълтите стотинки
това е щастието днес.
надявам се, когато утре дойде
да има малко повече прогрес.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
