Aug 6, 2005, 1:14 PM

Философско

  Poetry
135 0 4

Заглъхват бурните акорди на мечтите, <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

но публиката в залата мълчи

и само капка дъжд в очите

оставя във сърцето ти лъчи

 

Щом днес е сиво, представи си утре

и тъй до края на света,

Но щом отвън превърне се във вътре

ще се роди надежда в пепелта

 

И черното на сивото ще избелее,

и капката ще стане на море

глупецът самотата ще преодолее

и тя ще бъде пак дете

 

Пък ти...ще свириш със мечтите

и ще се аплодираш сам

Защо са ти на другите величините

щом пак си от любов пиян?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments