Jul 15, 2006, 9:19 PM

Фон и фигура

  Poetry
114 0 20
Фон и фигура Черно-бяла картина - два профила или ваза красива... Как се настройват очите ни та виждаме бялата ваза на черния фон, а след това, без нищо да пипаме – изпъкват един в друг загледани профили, без следа от предмет между тях? Как става образът и фон, а и фигура - пулсират цветовете във танц... Ех, ако можехме така да се вглеждаме в красотата на нашия свят – бихме удвоили радостта, че живели сме... А когато ние самите сме фигури - усетили звездния час, дали можем във фон да преливаме, за да блесне и този до нас? Не мисля, че това е илюзия. Но не бих си простила, сама да се сливам с пейзажа на сивото, защото съм не просто цвят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Comments

Comments

  • Замечтани контури са
    мисля сега -
    върху "ваза красива"-
    вълни от тъга.

    Много хубав стих - импресия!
  • На шах прелича ча ча ча! Не го владея.
  • Настроих очите си: пулсират цветовете в танц... Поздрав!
  • Хубаво е, Доли! Даде ми повод за размисли
  • Една източна мъдрост казва:
    "Човек израства най-трудно на дълбочина "...

    Колкото повече израстваме на "дълбочина",
    толкова повече се отваряме за красотата около нас.

    Наистина не си просто цвят ...
    Ти си единият,от основните цветове,съставляващи цялото ...

    И за да блесне този до теб ...
    Е достатъчно да се приближиш плътно до него!