Aug 20, 2006, 1:25 PM

Гласовете ви чувам...

  Poetry
188 0 34
Отдавна те разстреляхме, Никола...
Дано поне един от нас разбра
неизживяната ти, бяла Пролет,
разцъфнала във твоята мечта -
Животът да дойде по-хубав от песен,
човека отвътре да бъде Човек,
всеки другар  по душа да намери
и Пътя нагоре да стане по-лек...
Прекършихме  и полета на Петя,
подръзнала да диша в младостта
като слънцето истинна, светла,
в бяло разлистила свойта душа.
Разстреляхме духовно и Дамянов,
оставен да угасне на един Таван,
с единствената си добра Надежда -
със словото му в " сборник неголям",
подир смъртта му ние да открием
че щастието все до нас върви,
но ни се струва, че е нейде скрито
защото сме затворили очи...
... Разстрели на Духа - след тях е празно...
Притихнали мълчим след яростта си.
С куршумите в поетите, разбрахме,
разстреляли сме всъщност съвестта си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бисе, стихът ти е много човечен и изпълнен с тъга и болка! Те са заслужили това! Приветствам те за идеята и великолепното изпълнение!
  • Без думи ме остави Бистра.
    Прекрасно, че ги спомена.
    Идеята ти,искренна и чиста
    дано във нас събуди съвеста.

    Поздрав и усмивка
  • Да... да помълчим...
    ПОКЛОН
  • Здравейте и на Двамата! Не бих дръзнала да се чувствам равна на нито един от Тях! Мога само да се преклоня пред тях, да ги обичам и да се уча от тях - и на поезия и на духовност! Не съм целяла никакъв касов успех със стиха си - нито с този , нито с някой от другите! Поезията никога не е била касов успех или трупане на дивиденти( поне за мен)! Съжалявам , че не сте ме разбрали!
    На останалите - благодаря за съпреживяването!
  • Браво на тебе!
    Браво,браво!