Aug 22, 2005, 11:14 AM

Гласът на раковината(JoannaVas&Cefules)

  Poetry
85 0 2
Създавам образа ти в Раковина,
а тя се пръска
на хиляди парчета -
отломки пъстри
в бяла морска пяна
посипани по аления пясък,
побрал въздишките
на слънчогледовите листи
разпръснати от повея над океана
и арфа е небето ...
Опиташ ли по него да засвириш
с пръсти,
събуждаш цялата Вселена,
а светлината
трепти в изящния си танц
и сипе мигновения,
с които се събуждаме един до друг.

И зазвучава гласът на раковината,
звъни по костите, над разума,
по горските листа звъни,
звъни по пясъка,
звъни в косите,
звъни, в камбаните звъни,
по всичките камбани
медни златни,
камбани под клепачите,
камбани от сълзи,
камбани от гърди,
камбани от миражи,
гласът на раковината си ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments