Sep 1, 2006, 12:40 PM

Години назад

  Poetry
78 0 0

Връщам се години назад,
спомените, подобно на буря -
връхлетяха в мойта душа.
Объркаха я, разтърсиха я
и я изпратиха в дните преди,
когато всичко бе по-лесно
и по-осъществими всички мечти.
Тогава бяхме още деца
и вярвахме, че съществува любовта.
Всичко бе по-истинско -
без фалш и игра.
Е, може би малко прекалявахме -
с предразсъдъците и гордостта.
Но бе неподправено,
както приятелството и обичта ми към теб.
Не, това не може да бъде изиграно -
в никой театър, от никой човек.
И въпреки, че се карахме и спорихме за много неща.
Аз дълбоко в себе си знаех,
че при нас я има любовта.
Че не е умряла, а съществува
и гори в младите ни тела.
Но нито веднъж не си признахме -
подчинихме се на нашата съдба.
А тя е да сме разделени
и да се гледаме само отдалеч.
Но може би благодарение на това,
все още изпитваме някакъв неясен копнеж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments