Гоня те
Гоня те,за дa се върнеш.
Търся те,за да отминеш.
Викам те,за да заглъхнеш.
Любя те,за да отмиеш
желанието със умора,
страстта със вечната
и вяла злоба.
Мрази ме!Убий ти спомена
и хвърляй по звездите пясък!
Помни ме и пази прокобата,
дарена ти безпомощно със крясък!
Нека демона крепи
безчувственото тяло,
лишено от мечти.
Белязвам те с олово,
изгарям те със дъжд
от живите лъжи,предричащи ни
край един и същ.
Бягай по-далеч!Земята проговаря.
Викай силно там,където
друга ще ти отговаря.
Може би ще си завинаги щастлив,
създавайки желание и страст,
усещайки се пак,отново жив.
Дали ти нея ще прегърнеш?
© Бояна Димова All rights reserved.
