Господи ..
Господи,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
колко е голяма мистерията ти!
За да ни дадеш светлината
си създал тъмнината,
за да ни дадеш живота
си измислил смъртта ...
Човешкото око с ненаситност
фотографира небесните часове
окачени на прозрачния
хербарий на времето.
Поглъща и изпраща изгревите,
завижда на светулките
и с невинност се крие
под ресниците на течното
огледало
на безбрежното.
Копнея да погреба ненужното,
а разнищвам света.
Боли ме от празнота -
като изплакан облак съм.
Боли ме за парчетата небе,
които откъсвам с мечтите си,
а разхвърлям в праха на
празните пространства.
Господи,
колко е голяма глупостта ми -
прости ми,
моля те!
.... или ме забрави!
© Алиса Гюровска All rights reserved.
