Гробище на любовта
Ти знаеш ли, че аз сама
чакам в гробището си смъртта?
Гробище на фалш и на лъжи,
гробище, в което скитат кървавите ми следи.
В гробището на изстрадалата ми душа,
в гробище на мъка и тъга.
Стоя без глас и плахо наблюдавам смъртта,
как с бавни стъпки приближава и шепти,
че любовта отнел си ми.
Че безмилостно погребал си я ти,
без да се замислиш дори,
че с нея умирам и аз.
Че болката ще стене и моят глас,
че без любовта ти да съществувам не мога,
че сърцето ми ще изгори, за Бога...
Как можа така да ме накажеш, кажи?
Как можа без капчица срам да разбиеш сърцето ми?
Очите ми сега пресъхват от солените води,
а горещите и кървави сълзи
не можеха да сгреят и малко сърцето ти..
В гробище на страх и самота,
ще гние бавно моята душа
и зная аз,
че без вина ще ме оставиш тук сама.
А аз няма дълго да издържа и скоро ще умра.
Ще заровя съдбата си в отровната пръст ,
в гробището на омраза и мъст.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
© Ради All rights reserved.
"гробище, в което скитат кървавите ми следи"
