х х х
На Жоро<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
х х х
Не успях да напиша за теб нищо приживе –
бяхме толкова малки…
От живота се трепехме само да взимаме,
а Оная с косата я нямаше.
Днес каквото и да напиша,
ще бъде за мен, не за тебе.
Моите къдрави многостишия
едва ли са ти потребни!
И макар че за казване дал Господ мисли,
късно е нещо да казвам.
Вместо измачкан,
издраскан
и всъщност бял лист
обич нагоре изпращам.
© Анелия Шишкова All rights reserved.
