Jun 14, 2005, 7:56 PM

Хаос

  Poetry
106 0 6
Страдам обезсилена и тръпна.
Болката отвътре ме раздира.
Кървави петна блестят коварно,
безмилостно очите ми изгарят.

В хаоса на мислите изпивам
и последната възможност за живот,
душата ми продънена се слива
с празната надежда да намеря брод.

И в тази въртележка бясна
мъчителни представи ме преследват,
но никога не падам на колене.
Самота единствено ме приютява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за силния стих, Фабиана, и затова, че никога не падаш на колене! Самотата това си ти, приютила се.
  • Самотата понякога ни дава сили,за толкова много неща...ще намериш брод,зная!!
  • Приютява и ражда красиви стихове Фабиана
  • Поздравления за силния стих, Фабиана, и затова, че никога не падаш на колене! Самотата това си ти, приютила се.
  • Самотата понякога ни дава сили,за толкова много неща...ще намериш брод,зная!!